РЪКОВОДСТВО: Какво е блокчейн?

Основната идея: споделена счетоводна книга

Представете си тефтер, където се записва всяко плащане, направено в група от хора. В традиционната система този тефтер се пази от банка: тя решава какво се записва и вие се доверявате, че го прави правилно. В блокчейна тефтерът е копиран на хиляди компютри, разпръснати по света, и всички те имат абсолютно една и съща версия.

Когато някой изпрати транзакция, тя се разпространява по мрежата. Компютрите проверяват дали платецът има достатъчно наличност и дали цифровият подпис е валиден. Ако всичко е наред, транзакцията се групира с други в „блок“.

Всеки блок е свързан с предишния чрез криптографски отпечатък, наречен хеш. Този отпечатък зависи от съдържанието на блока: ако някой промени дори една запетая в стара транзакция, хешът ще се промени и всички следващи блокове ще спрат да пасват. Затова се нарича верига: блоковете са пришити един към друг.

Защо е трудно да се манипулира

За да се промени историята, не е достатъчно да се редактира копие на регистъра; трябва да се преработят всички следващи блокове и да се убеди мнозинството от мрежата да приеме тази фалшива версия. В големи мрежи като Bitcoin, това би изисквало огромна изчислителна мощност и астрономически енергийни разходи, много по-големи от ползата от атаката.

Към това се добавя прозрачността: всеки може да изтегли пълната верига и да я провери. Не е необходимо да се доверявате на авторитет, достатъчно е да проверите математиката. Това е промяна в модела: преминава се от „доверете се на посредника“ към „проверете сами“.

Недостатъкът е, че блокчейнът е бавен и скъп в сравнение с частна база данни. Ето защо не всяко приложение се нуждае от блокчейн: има смисъл само когато няколко страни, които не си вярват взаимно, трябва да споделят общ регистър.

Как хиляди компютри постигат съгласие

Механизмът, който участниците използват, за да се споразумеят коя е валидната версия, се нарича консенсус. Bitcoin използва доказателство за работа (proof of work): миньорите се състезават в решаването на математически проблем и който го реши, предлага следващия блок и получава награда.

Други мрежи, като Ethereum, използват доказателство за дял (proof of stake): валидаторите заключват собствените си монети като гаранция и губят част от тях, ако се опитат да измамят. Това консумира много по-малко енергия, въпреки че има тенденция да концентрира властта в тези с повече капитал.

И в двата случая целта е една и съща: да се направи лъжата по-скъпа от честното поведение.

Приложения извън криптовалутите

Същата технология може да се използва за записване на неща, които не са пари. Тя се използва за проследяване на вериги за доставки (за да се знае от коя ферма идва дадено кафе), за сертифициране на академични квалификации, за токенизиране на облигации и фондове или за създаване на смарт договори: програми, които се изпълняват автоматично, когато са изпълнени определени условия, без нужда от посредник, който да ги налага.

Трябва да бъдем реалисти: много проекти, които се рекламират като блокчейн, биха работили също толкова добре с обикновена база данни. Полезният въпрос винаги е един и същ: има ли няколко независими страни, които се нуждаят от общ регистър, без да си вярват взаимно? Ако отговорът е не, вероятно блокчейнът е излишен.

Ограничения, митове и как да оценим блокчейн проект

След като основната идея е разбрана, следващата стъпка е да се научим да различаваме това, което блокчейнът прави добре, от това, което просто му се приписва в маркетинга. Технологията решава много конкретен проблем: да позволи на няколко страни, които не си вярват взаимно, да споделят един и същ регистър, без да зависят от посредник. Всичко останало – скорост, цена, поверителност, лекота на използване – обикновено е по-лошо, отколкото в традиционна база данни. Публичният блокчейн повтаря същата работа в хиляди възли, и тази излишност е именно това, което го прави устойчив, но също така бавен и скъп в сравнение с централен сървър.

Оттук произтичат трите ограничения, които е добре да са ясни. Първото е мащабируемостта: мрежата на Bitcoin обработва няколко транзакции в секунда, далеч от скоростта на картова мрежа. Ето защо съществуват горни слоеве, като Lightning Network, които групират много плащания извън веригата и уреждат крайния резултат само в нея. Второто е поверителността: противно на общоприетото мнение, публичният блокчейн не е анонимен, а псевдоним. Всяко движение остава записано завинаги и ако даден адрес се свърже с вашата самоличност в борса, цялата му история става публична. Третото е необратимостта: няма обслужване на клиенти, което да може да отмени превод, изпратен на грешен адрес.

Има и митове, които трябва да бъдат развенчани. Това, че нещо е в блокчейн, не означава, че е вярно: веригата гарантира, че данните не са променяни, откакто са записани, но не и че са били верни при записването им. Ако някой удостовери, че диамант е истински и излъже, лъжата ще остане записана непроменимо. Също така не е вярно, че всеки блокчейн е децентрализиран: много корпоративни мрежи се контролират от шепа известни участници, което на практика ги превръща в споделени бази данни с допълнителни стъпки.

За да оцените даден проект без технически познания, си задайте четири въпроса. Кой валидира транзакциите и колко независими участници има? Какво се случва, ако основателите изчезнат утре; мрежата продължава ли да функционира? Кодът е отворен ли е и подлежи ли на одит от трети страни? И какъв реален проблем решава, който не би могъл да бъде решен също толкова добре с конвенционална база данни? Ако даден проект не може да отговори ясно на тези четири въпроса, благоразумието препоръчва да стоите настрана. Прилагането на този основен филтър избягва повечето празни проекти и помага да се съсредоточите върху мрежи с история, общност и доказуемо приложение.